Регистрирани потребители до момента: 15796. Oнлайн: 0 
RSS Feeds: RSS Feed - Споделено
Google:    
   
Сряда
23.08.2017 - 17:55
Времето днес:
София 27 °
Пловдив 29 °
Варна 30 °
Бургас 27 °
Русе 26 °
Вход за потребители
Е-мейл адрес
Парола
 Запомни ме  
Забравена парола?
Регистрирай се!
Даващи водоеми
яз. Тича
яз. Овчарица
р. Тунджа
яз. Сливнишки язовир
яз. Жребчево
яз. Съединение
яз. Панчарево - платеното
яз. Ястребино
р. Струма
яз. Искър
 
Времето
Времето в момента
Прогноза за утре

Ресурси
Карта на водоемите
Банери на XBAHAX.COM
GPS Координати
Аз си събирам отпадъците след риболов. А ти?
Мухарски калейдоскоп
BFC online store
Пътешествия и екскурзии

Най-новият потребител е
Mttinlowl

Посетете
Akulata.com
LureBG.com
Slackpack.net
Гласувайте за нас:
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!

 

Статии    Редувайте примамките и през зимата

Автор: Младен Добрев
От дата: 25.10.2006 г.

В речния риболов наличието на разнообразни примамки е сериозна предпоставка за резултатен улов. И ако през лятото може да се открият възможности за печеливш избор край реката, в самата природа, то в студеното време се изисква предварителна подготовка и запасяване с някои от най-резултатните зимни примамки - бели и торни червеи, пинки, хирономуси, сланина, животински вътрешности. Наред с тях е желателно да разполагаме и с добилите популярност в последните години цветни тройки, разноцветни пластмасови топчета, мъниста и шлаухчета, които станаха и продължават да са обект на внимание за типичните речни риби - скобар, кефал, морунаш, а дори и бяла мряна. Речните обитатели сякаш желаят да са в тон с някои странни прищявки на рибите от затворените водоеми при подледен риболов.

От посещенията ми по някои от най-популярните наши реки през последните няколко зимни сезона съм се убедил, че изкуствените примамки, подавани на плаваща въдица, започват все по-успешно да конкурират дори и най-популярните естествени храни. Тук не става въпрос за многообразието от блесни, туистери, воблери, които са конструирани така, че да имитират движеща се рибка или друго водно животно. Но и стационарно подадена или носена от течението стръв, според употребата на плаващата въдица, която представлява някаква имитация на храна, трябва да се приема за изкуствена. Към този род примамки е редно да причислим и дребните голи тройки, понякога окомплектовани с лъскаво метално топче, или пък единични куки, гарнирани с едно или няколко мъниста или други цветни топчета. Към тази група примамки може да се добавят дребните мормишки, подавани с класическа плаваща въдица в речна обстановка.

Всичките описани варианти съм практикувал в различни условия по някои наши реки, като съм постигал променливи успехи. Не мога да твърдя, че тази или онази примамка ще даде резултат на точно определено място. И все пак има някаква тенденция в поведението на рибата, която е строго специфична за всяка река. Характерно е, че ако определена примамка е актуална по Струма, то тя не е добра за река Искър. В същото време рибата в Марица изисква съвсем друг подход. Моето мнение е, че и рибарите от местната школа имат пръст в специфичното отношение на рибата към тези екстравагантни примамки. Спомням си времето отпреди няколко години, когато се разчу, че колегите по река Марица са модернизирали популярните по Струма голи тройки, като са ги окомплектовали с цветни шлаухчета. Просто защото към голите тройки маришката риба е показала пренебрежение. Впоследствие находчивостта на рибарската мисъл внедри и други цветни атрибути. Тези идеи се пренесоха от местния контингент и по близката река Тополница, където рибата показа неочаквано голям интерес към подобни нововъведения.

Искам да уточня, че дори някоя от изброените изкуствени примамки да се окаже резултатна в определен зимен ден, то едва ли рибата ще си загуби ума по нея. След период на определен интерес, постепенно активността стихва и се налагат съответните реакции. Тактиката на периодично редуване на наличната стръв, особено тази, която е проверена и е давала резултат при скорошни излети, е наложителна не по-малко отколкото през летния сезон. И сега рибата показва различен интерес към естеството на храната в различните части на деня. Редуването на естествена стръв с изкуствени примамки е популярен ход за опитните въдичари, особено в райони, където рибата е привикнала да се заглежда по разноцветни "гроздчета" от мъниста или дребни перлички.

Имам преки впечатления от последните няколко зимни сезона по река Тополница. За дълги периоди тамошната риба (скобар, кефал, морунаш) показва постоянен, но нетраен интерес към различни комбинации от лъскави мъниста, нанизани на дребна кука. Дори типичната за подледен риболов зимна мормишка в някои дни беше атакувана от скобара, който в същото време отминаваше с безразличие другите популярни примамки.


От посещенията ми по някои от най-популярните наши реки през последните няколко зимни сезона съм се убедил, че изкуствените примамки, подавани на плаваща въдица, започват все по-успешно да конкурират дори и най-популярните естествени храни. Тук не става въпрос за многообразието от блесни, туистери, воблери, които са конструирани така, че да имитират движеща се рибка или друго водно животно. Но и стационарно подадена или носена от течението стръв, според употребата на плаващата въдица, която представлява някаква имитация на храна, трябва да се приема за изкуствена. Към този род примамки е редно да причислим и дребните голи тройки, понякога окомплектовани с лъскаво метално топче, или пък единични куки, гарнирани с едно или няколко мъниста или други цветни топчета. Към тази група примамки може да се добавят дребните мормишки, подавани с класическа плаваща въдица в речна обстановка.

Всичките описани варианти съм практикувал в различни условия по някои наши реки, като съм постигал променливи успехи. Не мога да твърдя, че тази или онази примамка ще даде резултат на точно определено място. И все пак има някаква тенденция в поведението на рибата, която е строго специфична за всяка река. Характерно е, че ако определена примамка е актуална по Струма, то тя не е добра за река Искър. В същото време рибата в Марица изисква съвсем друг подход. Моето мнение е, че и рибарите от местната школа имат пръст в специфичното отношение на рибата към тези екстравагантни примамки. Спомням си времето отпреди няколко години, когато се разчу, че колегите по река Марица са модернизирали популярните по Струма голи тройки, като са ги окомплектовали с цветни шлаухчета. Просто защото към голите тройки маришката риба е показала пренебрежение. Впоследствие находчивостта на рибарската мисъл внедри и други цветни атрибути. Тези идеи се пренесоха от местния контингент и по близката река Тополница, където рибата показа неочаквано голям интерес към подобни нововъведения.

Искам да уточня, че дори някоя от изброените изкуствени примамки да се окаже резултатна в определен зимен ден, то едва ли рибата ще си загуби ума по нея. След период на определен интерес, постепенно активността стихва и се налагат съответните реакции. Тактиката на периодично редуване на наличната стръв, особено тази, която е проверена и е давала резултат при скорошни излети, е наложителна не по-малко отколкото през летния сезон. И сега рибата показва различен интерес към естеството на храната в различните части на деня. Редуването на естествена стръв с изкуствени примамки е популярен ход за опитните въдичари, особено в райони, където рибата е привикнала да се заглежда по разноцветни "гроздчета" от мъниста или дребни перлички.

Имам преки впечатления от последните няколко зимни сезона по река Тополница. За дълги периоди тамошната риба (скобар, кефал, морунаш) показва постоянен, но нетраен интерес към различни комбинации от лъскави мъниста, нанизани на дребна кука. Дори типичната за подледен риболов зимна мормишка в някои дни беше атакувана от скобара, който в същото време отминаваше с безразличие другите популярни примамки.